Имат ли причина французите да не преизберат Еманюел Макрон?
Франция ще гласоподава за своя следващ президент на 10 април. Предварителните изследвания за настройките в страната плануват победа за досегашния държавен глава Еманюел Макрон, а Le Monde разказа тази президентска конкуренция като „ фантомна акция “ – завършила още преди да е почнала.
Има нещо общо сред съперниците на Макрон - крайнодясната Марин Льо Пен, претендентът на радикалната левица Жан-Люк Меленшон и - ултраконсервативен френски публицист, именуван френският Тръмп и то не е единствено любовта им към Русия в неуместен миг, само че и неубедителността им като евентуални президенти по време на война.
Умерената представителка на консервативната партия Валери Пекрес изглеждаше постоянна кандидатура, само че първо, че не съумя да набере задоволително поддръжка, с цел да си подсигури мястото за балотаж и второ - надали Франция ще избера първата си жена президент, до момента в който съветският президент Владимир Путин заплашва да отвори нуклеарното куфарче.
И въпреки всичко съгласно някои политолози тазгодишните президентски избори във Франция не са толкоз лесни за прогнозиране.
Президентските избори не са предрешени и успеха на Макрон не е сигурна, твърди ръководителят на френския изчерпателен център „ Фондацията за политически нововъведения “ Доминик Рейние пред английската медия The Guardian.
Според Рейние комбинацията от CОVID пандемията и войната в Украйна прави тазгодишния избор на президент във Франция друг от всички останали.
Какво демонстрират данните от предварителните изследвания?
Последните данни от изследванията за резултата на първи тур на идните президентски избори демонстрират, че 27% от французите ще дадат гласа си за Еманюел Макрон. След началото на войната в Украйна доверието към френския държавен глава бележи растеж, като съгласно специалистите това се дължи и на ролята на Макрон на посредник сред Москва и Киев.
Крайнодясната Марин Льо Пен, която преди поддържаше Владимир Путин, само че след началото на военните дейности в Украйна се принуди да се дистанцира, получава поддръжка от 21%, сочат изследванията. По време на предизборната акция партия на Льо Пен " Национален общ брой " беше хваната да се пробва да спре от тираж 1,2 милиона екземпляра предизборни брошури, тъй като на една от страниците ѝ имаше фотография на Марин льо Пен с Владимир Путин от 2017 година, когато той й " даде рамо " от Кремъл - с политически PR, само че и с пари.
Кандидатът на радикалната левица Жан-Люк Меленшон се издига до третото място с избор от 13%, а кандидатката за президент на десницата Валери Пекрес застава зад него с 12%, следвана от Ерик Земур с 10%.
Предварителните изследвания слагат на пето място претендента на Зелените Яник Жадо с 5%, след него е Фабиен Русел от комунистическата партия с 4%. Седмото място е за Жан Ласал, който получава поддръжка от 3%, a на осмо място остава претендентът на социалистите Ан Идалго с поддръжка от 2%.
Ако гласоподавателят потвърдят с вота си прогнозата на социологическите организации, това би означавало втори тур между Макрон и Льо Пен, което ще е повтаряне на президентските избори от 2017 година Тук изследванията предвиждат 45%-55% победа за Макрон на втори тур.
Според политолога Доминик Рейние опитът в политиката на Макрон е неговото преимущество – във време на война, хората не считат за рационално да имат нов президент, който занапред да се учи да управлява военната и външната политика.
Обратен резултат може да се следи единствено, в случай че икономическите последствия от войната, изключително покачващите се цени на горивата, ударят прекомерно мощно портфейлите на френските гласоподаватели.
„ Разбира се, не можем да съпоставяме проблеми като цената на живота с нещастието в Украйна, само че би трябвало да ги вземем поради “, споделя Рейние пред The Guardian.
„ Французите са шокирани от експанзията на Путин и са про-Украйна, само че обстановката е сложна и разрастваща се. Освен това френските гласоподаватели не считат, че би трябвало да заплащат за това (военно) изпитание. В доста страни това евентуално би се сметнало за смешна концепция, само че във Франция хората постоянно мислят, че не те би трябвало да поставят старания, а „ страната “ – без да схващат, че „ страната “ е същото като „ французите “.
Всъщност къде е същинският риск, доколкот има подобен - гласоподавателите, които няма да отидат да гласоподават, тъй като считат, че няма смисъл. Това би било повторение на контузията от президентските избори през 2002 година, когато композиция от гласовете на въздържалите се и протестният избор демонстрираха по какъв начин крайнодесният Жан-Мари льо Пен нокаутира претендента на социалистите в първия тур.
„ На 10 април може да се следи мощно самоограничение на умерените гласоподаватели, които са срещу Марин Льо Пен и не харесват Еманюел Макрон, и това е най-голямата група в електората. Ако те не гласоподават на първи тур, мислейки, че изборите са предрешени, ние просто не можем да предвидим какви ще бъдат следствията. Това, което знаем, е, че неупражняването на правото на глас основава обстановки, които са необратими и отслабват демократичния темперамент на вота. ”
Според Рейние, в случай че Макрон завоюва втори мандат, той ще се нуждае от безапелационен резултат, с цел да прокара някои спорни промени, като да вземем за пример тази за дълго обещаваната смяна в пенсионната система.
„ Вече знаем по какъв начин хората ще реагират на оспорваните проекти за промени: те ще кажат, ние гласувахме за вас, тъй като имаше война в Украйна; ние гласувахме за вас, тъй като бяхме срещу Марин Льо Пен; ние не гласувахме за вас да вършиме тази промяна. ”
Според Рейние преизбирането на Макрон може да срещне подводни камъни:
„ Ако би трябвало да се обзаложим, бих споделих, че Еманюел Макрон ще бъде избран отново, само че поемам риск поради всички неща, върху които нямам надзор и които могат да имат последици “, споделя френският академик.
„ Въз основа на изследвания на публичното мнение и планове да гласуваме през днешния ден, можем да кажем, че е евентуално, само че това е просто възможност – би било неуместно да се каже, че преизбирането на Еманюел Макрон е несъмнено. ”
Има нещо общо сред съперниците на Макрон - крайнодясната Марин Льо Пен, претендентът на радикалната левица Жан-Люк Меленшон и - ултраконсервативен френски публицист, именуван френският Тръмп и то не е единствено любовта им към Русия в неуместен миг, само че и неубедителността им като евентуални президенти по време на война.
Умерената представителка на консервативната партия Валери Пекрес изглеждаше постоянна кандидатура, само че първо, че не съумя да набере задоволително поддръжка, с цел да си подсигури мястото за балотаж и второ - надали Франция ще избера първата си жена президент, до момента в който съветският президент Владимир Путин заплашва да отвори нуклеарното куфарче.
И въпреки всичко съгласно някои политолози тазгодишните президентски избори във Франция не са толкоз лесни за прогнозиране.
Президентските избори не са предрешени и успеха на Макрон не е сигурна, твърди ръководителят на френския изчерпателен център „ Фондацията за политически нововъведения “ Доминик Рейние пред английската медия The Guardian.
Според Рейние комбинацията от CОVID пандемията и войната в Украйна прави тазгодишния избор на президент във Франция друг от всички останали.
Какво демонстрират данните от предварителните изследвания?
Последните данни от изследванията за резултата на първи тур на идните президентски избори демонстрират, че 27% от французите ще дадат гласа си за Еманюел Макрон. След началото на войната в Украйна доверието към френския държавен глава бележи растеж, като съгласно специалистите това се дължи и на ролята на Макрон на посредник сред Москва и Киев.
Крайнодясната Марин Льо Пен, която преди поддържаше Владимир Путин, само че след началото на военните дейности в Украйна се принуди да се дистанцира, получава поддръжка от 21%, сочат изследванията. По време на предизборната акция партия на Льо Пен " Национален общ брой " беше хваната да се пробва да спре от тираж 1,2 милиона екземпляра предизборни брошури, тъй като на една от страниците ѝ имаше фотография на Марин льо Пен с Владимир Путин от 2017 година, когато той й " даде рамо " от Кремъл - с политически PR, само че и с пари.
Кандидатът на радикалната левица Жан-Люк Меленшон се издига до третото място с избор от 13%, а кандидатката за президент на десницата Валери Пекрес застава зад него с 12%, следвана от Ерик Земур с 10%.
Предварителните изследвания слагат на пето място претендента на Зелените Яник Жадо с 5%, след него е Фабиен Русел от комунистическата партия с 4%. Седмото място е за Жан Ласал, който получава поддръжка от 3%, a на осмо място остава претендентът на социалистите Ан Идалго с поддръжка от 2%.
Ако гласоподавателят потвърдят с вота си прогнозата на социологическите организации, това би означавало втори тур между Макрон и Льо Пен, което ще е повтаряне на президентските избори от 2017 година Тук изследванията предвиждат 45%-55% победа за Макрон на втори тур.
Според политолога Доминик Рейние опитът в политиката на Макрон е неговото преимущество – във време на война, хората не считат за рационално да имат нов президент, който занапред да се учи да управлява военната и външната политика.
Обратен резултат може да се следи единствено, в случай че икономическите последствия от войната, изключително покачващите се цени на горивата, ударят прекомерно мощно портфейлите на френските гласоподаватели.
„ Разбира се, не можем да съпоставяме проблеми като цената на живота с нещастието в Украйна, само че би трябвало да ги вземем поради “, споделя Рейние пред The Guardian.
„ Французите са шокирани от експанзията на Путин и са про-Украйна, само че обстановката е сложна и разрастваща се. Освен това френските гласоподаватели не считат, че би трябвало да заплащат за това (военно) изпитание. В доста страни това евентуално би се сметнало за смешна концепция, само че във Франция хората постоянно мислят, че не те би трябвало да поставят старания, а „ страната “ – без да схващат, че „ страната “ е същото като „ французите “.
Всъщност къде е същинският риск, доколкот има подобен - гласоподавателите, които няма да отидат да гласоподават, тъй като считат, че няма смисъл. Това би било повторение на контузията от президентските избори през 2002 година, когато композиция от гласовете на въздържалите се и протестният избор демонстрираха по какъв начин крайнодесният Жан-Мари льо Пен нокаутира претендента на социалистите в първия тур.
„ На 10 април може да се следи мощно самоограничение на умерените гласоподаватели, които са срещу Марин Льо Пен и не харесват Еманюел Макрон, и това е най-голямата група в електората. Ако те не гласоподават на първи тур, мислейки, че изборите са предрешени, ние просто не можем да предвидим какви ще бъдат следствията. Това, което знаем, е, че неупражняването на правото на глас основава обстановки, които са необратими и отслабват демократичния темперамент на вота. ”
Според Рейние, в случай че Макрон завоюва втори мандат, той ще се нуждае от безапелационен резултат, с цел да прокара някои спорни промени, като да вземем за пример тази за дълго обещаваната смяна в пенсионната система.
„ Вече знаем по какъв начин хората ще реагират на оспорваните проекти за промени: те ще кажат, ние гласувахме за вас, тъй като имаше война в Украйна; ние гласувахме за вас, тъй като бяхме срещу Марин Льо Пен; ние не гласувахме за вас да вършиме тази промяна. ”
Според Рейние преизбирането на Макрон може да срещне подводни камъни:
„ Ако би трябвало да се обзаложим, бих споделих, че Еманюел Макрон ще бъде избран отново, само че поемам риск поради всички неща, върху които нямам надзор и които могат да имат последици “, споделя френският академик.
„ Въз основа на изследвания на публичното мнение и планове да гласуваме през днешния ден, можем да кажем, че е евентуално, само че това е просто възможност – би било неуместно да се каже, че преизбирането на Еманюел Макрон е несъмнено. ”
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ